Forex | Форекс

“Ако ти се наложи да дoказваш способността си да изплащаш дълговете си, кредита ти е вече изгубен.”

Ето как започна във вторник колонката с мнения в WSJ:

“We can no longer borrow dollars. U.S. money-market funds are not lending to us anymore,” a bank executive for BNP Paribas, who declines to be named, told me last week. “Since we don’t have access to dollars anymore, we’re creating a market in euros. This is a first. . . . we hope it will work, otherwise the downward spiral will be hell. We will no longer be trusted at all and no one will lend to us anymore.”

Последвана моментално от официално опровержение от страна на BNP:

RTRS-BNP PARIBAS FORMALLY DENIES STATEMENTS ATTRIBUTED TO ANONYMOUS SOURCE IN WSJ STORY
10:06 13Sep11 RTRS-BNP PARIBAS SAYS FUNDING ITSELF NORMALLY IN DOLLARS, BOTH DIRECTLY AND VIA SWAPS
10:07 13Sep11 RTRS-BNP PARIBAS SAYS HAS SHORT-TERM DOLLAR NET FUNDING BELOW 1 YEAR OF 60 BLN EUROS
10:07 13Sep11 RTRS-BNP PARIBAS SAYS HAS ABUNDANT EURO FUNDING
10:08 13Sep11 RTRS-BNP PARIBAS SAYS HAS 132 BLN EUROS ASSETS AFTER HAIR CUTS ELIGIBLE TO CENTRAL BANKS

Това че европейските банки изпитват затруднение при финансирането си не е тайна за никого, но колко сериозно е положението в действителност. WSJ продължават:

On the surface at least, the concerns are hardly groundless. BNP, Société Générale and Crédit Agricole together hold nearly $57 billion in Greek sovereign and private debt, versus $34 billion held by the largest German banks and $14 billion at British banks. And then there is Spain and Italy. French banks held more than €140 billion in total Spanish debt and almost €400 billion in Italian debt as of December, according to the latest figures from the Bank for International Settlements. If either of these governments were to default on their debts, their banking systems could collapse and take the French system along with them. BNP, Société Générale and Credit Agricole all say that their finances are in order and the market worries are unfounded.

Огромното количество периферен дълг по балансите на европейските банки е причина за безсънните нощи на мениджмънта им. Това е и причината за липсата на доверие към банките.

В традиционната банкова система, търговските банките се финансират чрез депозитите на клиентите си, но вече от десетилетия банковата система е всичко друго, но не и традиционна. С разхлабването на стандартите контролиращи нивата на левъридж банките вече имат възможност да си набавят необходимото финансиране от всякакви източници, което доведе до експлозия в нивата на задлъжнялост в междубанковите отношения. Лихвеният процент, по който банките заемат пари една на друга се нарича LIBOR и се публикува всеки ден от Британската Банкова Асоциация като служи за основен бенчмарк в света на финансите. Измерител на страха във финансовата система е т. нар. TED спред между тримесечния LIBOR и доходността по тримесечният щатски държавен дълг. Ето как изглежда той в момента:

Ако трябва да се доверим изцяло на този показател то положението е далеч от тревожно и банките намират лесно финансиране помежду си. Използването на този индикатор обаче има и своите недостатъци. След фалита на Леман (а и месеци преди това) междубанковия пазар беше и си остава слабо използван. Процентите използвани за изчисление на LIBOR са теоретични и не се базират на реално кредитиране. Липсата на сделки не пречи на банките да цитират какви “биха били” процентите, но това ги поставя под съмнение за достоверност.

Поради пълната липса на доверие на междубанковия пазар, банките започват все повече да прибягват до издаването на “покрити облигации”, които са подсигурени от определени активи. Финансирането чрез подобни книжа запълни дупката оставена от намаленото използване на традиционни облигации и за 2011г. покритите книжа допринасят за €170млрд спрямо €145млрд. традиционни облигации. През последните месеци обаче този пазар също се изпари. Ето данните:

Данните не са сезонно изгладени и лятното затишие е като цяло нормално, особено с оглед прозорливостта на повечето банки, които си набавиха огромната част от необходимото им финансиране за годината още в началото ú. Очаква се обаче, че през септември някои от тях трябва отново да финансират изтичащ дълг и ако сделки не се появят, това би било сериозен индикатор за ново кредитно замръзване. Ето и текущото количество изтичащ дълг по години:

Наближаващата 2012 крие на пръв поглед поне два проблема. Първият е свързан с европейските държави, които гарантират изтичащите дългове и трябва да покриват трудности по рефинансирането им. Вторият е свързан със самото количество, което трябва да се рефинансира и което при сегашните условия би означавало сериозни загуби за банковата система и риск от пълна загуба на доверие.

Засега банковата криза в Европа изглежда контролируема, но тревожни сигнали не липсват. Нищо добро не чака европейските банки ако Европа не успее да реши проблема с периферния държавен дълг и то бързо. Пазарите вече показаха, че решението минава през гръцки (и не само) фалит. Всяко забавяне на необходимите решения допълнително утежнява ситуацията, а 2012-та изглежда все по-близо.