Forex | Форекс

В понеделник срива на банковата система в Европа продължава с пълна сила. Unicredit беше спряна за търговия отново след сериозна разпродажба в началото на борсовата сесия свързана с трагичния аукцион на италиански държавен дълг. След отмяна на забраната акциите на банката продължават надолу и в момента са поевтинели с 8% спрямо цената им в петък (общо с 64% за последните 6 месеца).

Най-тежко е положението във Франция, където слух за понижаване на кредитния рейтинг на страната (както и експлозия в една от атомните им централи) допринесоха за значителен спад на акциите на банките като дневния спад на трите най-големи (ACA, SocGen, BNP) е над 10%.

Проблемът на банковата система е на практика същият, който потопи световната икономика през 2008г. – липса на провизии за потенциални загуби. В добрите времена преди 2008г. банките можеха да увеличават кредитирането в геометрична прогресия благодарение на различни модели за оценка на риска, които игнорираха вероятността за финансови катаклизми. Предприемчиви CEO-та и CFO-та прибраха нечувани по размерите си бонуси като твърдяха, че са открили философския камък във финансирането. Всичко, което постигнаха обаче, беше да представят високо рискови финансови инструменти като безопасни и да приберат краткосрочните печалби за сметка на увеличаване на дългосрочния риск.

При липса на регулация всички банки са принудени да се съобразяват със действията на пазарните лидери, за да не изгубят пазарен дял. По този начин най-рисковите стратегии се разпространиха в цялата финансова сфера и достигнаха и най-отдалечените кътчета на земното кълбо. Едно такова кътче е Белгия.

Банковият лидер в страната е DEXIA е в челото на една доста негативна класация:

Отношението на активи към собствения капитал показва каква загуба по активите си може да понесе банката преди пазарната капитализация да достигне нула (в отношението се изключват нематериалните активи). Най-тежко е положението в Европа, а DEXIA спори за първото място с 0,97% (в списъка намират място и канадските банки, които изненадващо също имат много нисък капиталов буфер).

На белгийската банка ú предстои рефинансиране на над €10 млрд. дълг през следващите 6 седмици. Лихвените проценти по голяма част от този дълг са изключително ниски и на фона на пресъхването на кредита към банките в Европа, цената на рефинансиране може да окаже тежък удар върху и без това крехкия баланс на банката.

Това не остава скрито за инвеститорите, които масово търсят кредитна защита и по този начин увеличават цената на CDS-ите свързани с дълга на DEXIA. Цената на кредитната “застраховка” вече премина рекордите от колапса на Леман:

Положението на банката не е в никакъв случай уникално. Подобна е ситуацията при почти всички банки в Европа. Основният проблем е липсата на доверие към финансовите институции, което води до увеличаване цената на финансиране за банковата система. Когато за банките стане неефективно да финансират активите си на висока цена следва ликвидация на съответния актив. Тук обаче възниква проблем. В баланса на банките активите имат стойност, която не е съобразена с пазарната, а се определя от счетоводни математически модели. Така при продажба на активи е много вероятно цената да бъде по-ниска от декларираната в баланса. Това налага отчитането на загуба, а при сегашните нива на капитализиране, дори малки по размерите си загуби могат да банкрутират банките.

Затова ЕЦБ активно изкупува активи (€14 млрд. само за изминалата седмица), на които предстои отчитането на загуби (периферен държавен дълг) и в същото време предоставя финансиране на приемлива цена. По този начин риска се прехвърля на ЕЦБ. Засега обаче по-голямата част от токсичните активи е все още в банковия сектор въпреки ускорените покупки от страна на Трише. В момента състезанието към дъното се провежда на база на това дали ЕЦБ ще успее да закърпи банковите баланси преди кредитно събитие в Гърция и останалите проблемни еврочленки.

Както и да завърши намесата на ЕЦБ, загубите трябва да бъдат реализирани от някой. Въпросът е дали това ще бъде банковият сектор или редовия данъкоплатец. По всичко изглежда, че прехвърлянето на риск от банките към гражданите се ускорява с всеки изминал ден. Единствено част от германската общественост се противопоставя на подобно развитие на нещата, но засега това е губещата страна в конфликта (ако трябва да съдим по оставката на Юрген Щарк).