August 22, 2011
Недостатъците на централното планиране Китай.
В средата на юли китайската статистическа агенция изведе последните данни за повечето икономически показатели в страната, от които стана ясно, че забавяне на ръста на БВП едва ли може да се очаква в близко бъдеще. Предварителните данни сочат към увеличение на китайския БВП с малко над 9% за 2011г.
Инфлацията изглежда висока, но поносима, като най-сериозно е положението в имотния сектор и при цените на хранителните стоки. Именно високият ръст на цените принуди китайските власти да натиснат “монетарните спирачки” и да принудят банките на намалят кредитирането в страната.
През 2008-9г. безпрецедентно увеличение на кредитите спаси страната от икономическо забавяне докато развитите държави преживяха тежка рецесия, от която все още не могат да се възстановят. Централната намеса обаче доведе до множество непродуктивни инвестиции и до изкуствено повишаване на търсенето, което от своя страна оказа натиск върху местните цени, които са на път да достигнат нивата от 2008г. Тогава високите цени на храните предизвикаха масово недоволство сред бедното население във вътрешността на страната и единствено срива след финансовата криза, успокои страстите.
За нещастие днес ситуацията все повече наподобява ръста от преди три години, а горещите пари идващи от САЩ допълнително увеличават китайската инфлация. През последната година Китайската Народна Банка на няколко пъти увеличи основния лихвен процент и задължителното ниво на банкови резерви, което би трябвало да укроти ръста на цените, но в същото време може да доведе до забавяне на икономическата активност. По-малко кредити означават по-слабо търсене, но и затруднения за бизнеса, който по трудно намират финансиране.
Най-тежко е положението на малкия и среден бизнес (SME – Small and Medium Enterprises), който за разлика от големите предприятия не може да се възползва от държавна подкрепа:
The interest rates on 62.3 percent of loans to SMEs are higher than the benchmark interest rate, while only 27.2 percent of large enterprises are subject to a higher rate. In addition, large enterprises receive more preferential loans. SMEs also tend to have less sound credit, which makes it difficult for them to obtain loans. Now that China is tightening access to credit, SMEs tend to be the first to have their loans put on hold by banks, compounding their already difficult situation.
Оказва се обаче, че голяма част от малкия и среден бизнес все пак намира начини за да получи средства:
The tighter it gets for monetary control in China, the louder private lending roars.
China’s private lending arena – including intra-family loans, gray-zone financing, business-to-business deals, entrusted loans and more – has been expanding rapidly as the nation’s bank credit contracts.
Investment capital has been migrating away from banks and their controlled lending rates toward nontraditional private lenders whose clients are willing to pay high – even exorbitant-interest rates.
Различни компании извън банковия сектор както и физически лица започват да заемат мястото на банките като предлагат средства на доста висока цена. Самите финансови инструменти наподобяват до голяма степен извънбалансовите “активи” натрупани от американските инвестиционни банки преди 2008г:
An innovative type of credit that lets banks avoid lending quotas imposed by government policymakers, entrusted loans have become increasingly popular.
Under the scheme, a client entrusts a bank with funds that are then loaned to specific borrowers, with set targets for the credit’s purpose, amount and interest rate. Clients may include government agencies, companies or individuals. Banks make money by servicing these loans.
Така натрупаната задлъжнялост може да се окаже проблемна за китайската финансова система в момента, в който настъпи дългоочакваната икономическа корекция в страната. Липсата на информация за сивия пазар на кредити допълнително ще утежни ситуацията, която постепенно се изплъзва от контрола (или поне от полезрението) на комунистическата партия в Китай.
Очакванията за забавяне на инфлацията заради централна намеса могат да се окажат излъгани, освен ако положението в развитите страни не се влоши отново.
Каквото и да си говорим растеж от 10% си е много висок. Той води до удвояване на БВП на всеки седем години. И в това не би имало нищо лошо, ако Китай беше на Луната или Марс, но той си е на тази планета и аз изобщо не вярвам, че китайците успяват да консумират всичко, което произвеждат. Това би могло да се случи само ако и заплатите им се удвояват на всеки 7 години. Следователно една много голяма част от произведеното от тях се консумира и усложнява още повече и без това неизследваните територии, в които се намират Европа и САЩ. Защото колкото и да е неизследвана територията, безработицата винаги поражда понижена консумация, а понижената консумация – нова безработица. На така заплесканата картинка и липсва само един Китай, които да произвежда страшно много и изключително евтино, което допълнително засилва безработицата навсякъде, защото всеки обича евтинкото.
Коментар от Николай Ботев — 23-8-2011 @ 16:55
Точно това е основния проблем на Китай – нивата на потребление в страната са изключително ниски в сравнение със Западния свят. Почти всичкият ръст на БВП идва от нови инвестиции, които за последната година бяха 50%. Това е колосална цифра и е плод на централното планиране, което изповядва кредото “ръст на всяка цена”.
Проблемът при изкуствено създадените инвестиции е, че голяма част от тях винаги се оказват губещи. Това, което правят в Китай е да завишат БВП днес за сметка на бъдещето, в което тези нереализирани загуби ще трябва да бъдат отчетени. До тогава обаче има време, а китайското правителство ще има възможност да “напомпва” икономиката си поне още няколко години (при условие че САЩ и Европа не се свиват).
Коментар от Георги Попов — 23-8-2011 @ 17:23
Честно казано китайците не ме интересуват, ако ще и всичките инвестиции да са им нерентабилни. Въпросът е, че това, което те произвеждат като неспирен поток тече към целия останал свят, а в обратната посока текат пари. А това не се отразява добре на икономиката на този останал свят, където и без това всичко е потънало в дългове. Погледнато от тази гледна точка излиза, че стоките се купуват от Китай с пари, които сме взели назаем. Кой ще ги връща не ми е ясно, но и никак не ми се вярва тази система да може да работи още много дълго.
Коментар от Николай Ботев — 23-8-2011 @ 22:20
Парите са само счетоводно средство за размяна на стоки и услуги. Китайците не ги вълнува особено дали някога ще им върнат някакви си хартийки с портрети на умрели президенти. Това което ги интересува е да намерят работа на милиардите селско население във вътрешността на страната, както и да модернизират производството чрез хилядите компании, които идват от Запада.
Ако Китай се притесняваха за американските дългове, защо тогава продължават да им изкупуват ценните книжа като топъл хляб. Когато гледаме балансите на отделните държави не бива да разглеждаме дефицитите като форма на инвестиция/заем от една страна на друга, а като функция на търговските им отношения. Ако някой има интерес от това Запада да трупа все повече дългове, то това е Китай, без значение дали някога те ще бъдат върнати… Повече дългове = повече работа за китайския работник.
Коментар от Георги Попов — 23-8-2011 @ 23:55
Прав си, че Китай е далеч и не ни вълнува много, но принципите са същите и тук, в Европа. Германия е “европейския Китай”. Продължават да раздават пари, които няма как да получат обратно, защото знаят, че единствено това крепи експортно-ориентираната им икономика.
Коментар от Георги Попов — 24-8-2011 @ 00:31
Благодаря ви за коментара, колега. Признавам си най-откровено, че наистина много ми се иска всичко, което казвате да е вярно. Мен единствено ме мъчи следното притеснение. Умрелите американски президенти се държат много добре, докато са в трезора на банката. Пуснати на свобода те се развилняват и могат да направят големи неща – както добри, така и лоши. Ако погледнем в исторически план китайците вече са били веднъж в подобно положение. Когато са продавали порцелан и коприна на Европа, а Европа им е плащала със злато. По времето, когато каравели, натоварени със стотици тонове Перуанско злато са спирали в пристанищата на Испания. И след това част от златото е стигало и до Китай и се е връщало в Европа във вид на коприна и порцелан. Цялата история е приключила, когато златото в Перу се свършило. Ако историята днес приключи както е свършило тогава – няма проблем. Какво ще стане не знам и аз.Сега съм безработен и имам много време за размисъл и писане по форумите. Ако ти се струва, че нещо спамя, прости ми – аз съм си малко артистичен. Но ми харесва да мислим заедно.
Коментар от Николай Ботев — 24-8-2011 @ 14:01