В средата на юли китайската статистическа агенция изведе последните данни за повечето икономически показатели в страната, от които стана ясно, че забавяне на ръста на БВП едва ли може да се очаква в близко бъдеще. Предварителните данни сочат към увеличение на китайския БВП с малко над 9% за 2011г.
Инфлацията изглежда висока, но поносима, като най-сериозно е положението в имотния сектор и при цените на хранителните стоки. Именно високият ръст на цените принуди китайските власти да натиснат “монетарните спирачки” и да принудят банките на намалят кредитирането в страната.
През 2008-9г. безпрецедентно увеличение на кредитите спаси страната от икономическо забавяне докато развитите държави преживяха тежка рецесия, от която все още не могат да се възстановят. Централната намеса обаче доведе до множество непродуктивни инвестиции и до изкуствено повишаване на търсенето, което от своя страна оказа натиск върху местните цени, които са на път да достигнат нивата от 2008г. Тогава високите цени на храните предизвикаха масово недоволство сред бедното население във вътрешността на страната и единствено срива след финансовата криза, успокои страстите.
За нещастие днес ситуацията все повече наподобява ръста от преди три години, а горещите пари идващи от САЩ допълнително увеличават китайската инфлация. През последната година Китайската Народна Банка на няколко пъти увеличи основния лихвен процент и задължителното ниво на банкови резерви, което би трябвало да укроти ръста на цените, но в същото време може да доведе до забавяне на икономическата активност. По-малко кредити означават по-слабо търсене, но и затруднения за бизнеса, който по трудно намират финансиране.
Най-тежко е положението на малкия и среден бизнес (SME – Small and Medium Enterprises), който за разлика от големите предприятия не може да се възползва от държавна подкрепа:
The interest rates on 62.3 percent of loans to SMEs are higher than the benchmark interest rate, while only 27.2 percent of large enterprises are subject to a higher rate. In addition, large enterprises receive more preferential loans. SMEs also tend to have less sound credit, which makes it difficult for them to obtain loans. Now that China is tightening access to credit, SMEs tend to be the first to have their loans put on hold by banks, compounding their already difficult situation.
Оказва се обаче, че голяма част от малкия и среден бизнес все пак намира начини за да получи средства:
The tighter it gets for monetary control in China, the louder private lending roars.
China’s private lending arena – including intra-family loans, gray-zone financing, business-to-business deals, entrusted loans and more – has been expanding rapidly as the nation’s bank credit contracts.
Investment capital has been migrating away from banks and their controlled lending rates toward nontraditional private lenders whose clients are willing to pay high – even exorbitant-interest rates.
Различни компании извън банковия сектор както и физически лица започват да заемат мястото на банките като предлагат средства на доста висока цена. Самите финансови инструменти наподобяват до голяма степен извънбалансовите “активи” натрупани от американските инвестиционни банки преди 2008г:
An innovative type of credit that lets banks avoid lending quotas imposed by government policymakers, entrusted loans have become increasingly popular.
Under the scheme, a client entrusts a bank with funds that are then loaned to specific borrowers, with set targets for the credit’s purpose, amount and interest rate. Clients may include government agencies, companies or individuals. Banks make money by servicing these loans.
Така натрупаната задлъжнялост може да се окаже проблемна за китайската финансова система в момента, в който настъпи дългоочакваната икономическа корекция в страната. Липсата на информация за сивия пазар на кредити допълнително ще утежни ситуацията, която постепенно се изплъзва от контрола (или поне от полезрението) на комунистическата партия в Китай.
Очакванията за забавяне на инфлацията заради централна намеса могат да се окажат излъгани, освен ако положението в развитите страни не се влоши отново.
На първо място, за разлика от Япония, тежестта от повишената задлъжнялост в САЩ пада в по-голяма степен върху домакинствата, от колкото върху фирмите. Това е сериозна пречка пред търсенето, особено в икономика разчитаща основно на консумацията, каквато е Американската. По задлъжнялостта на финансовата система обаче, приликите са големи и могат да обяснят неуспеха на монетарните стимули и в двете страни. Когато финансовата система предпочита да изплаща натрупания дълг вместо да акумулира нов, напечатаните пари няма как да стигнат до реалната икономика и остават заключени в банките.
